Захарен диабет
Глюкозата е основният субстрат, необходим за енергообразуването и дейността на всяка клетка. Тя постъпва в кръвта от червата след разграждане на въглехидратите в храната, но може да се образува и в самия организъм от гликогена.
Нормална концентрация на глюкоза в кръвта /на гладно/:
- при лица в млада възраст - 3,5-5,7 мМ/л /60-110 мг/дл/;
- при лица над 50 години - 4,4-6,2 мМ/л.
Този показател е много лабилен и дори при здрави хора може да надвишава нормата при обилно въглехидратно хранене, след големи физически натоварвания и емоционален стрес.
Затова анализът на глюкозата в кръвта трябва да се прави 10-12 часа след последното приемане на храна, в спокойна обстановка, без преохлаждане през зимата. При резултат над нормата изследването се повтаря.
Устойчивите показатели за концентрацията на глюкоза на гладно при млади хора до 7,0 мМ/л и при лица над 50 години до 7,2 мМ/а свидетелства за нарушение на толерантността към глюкозата.
Нормалното ниво на глюкозата при еднократно определяне не изключва наличието на заболяване. При клинични признаци и подозрения за диабет се прави проба с глюкоза или тест за толерантност към глюкозата. Последният е много ефективен метод за откриване на скрити нарушения на въглехидратната обмяна и се прави в следните случаи:
- на лица с епизодична или постоянна глюкозурия /наличие на глюкоза в урината/ без клинични прояви на захарен диабет и нормално ниво на глюкозата в кръвта;
- на пациенти с клинични признаци на захарен диабет, но с нормално ниво на глюкоза в кръвта и липсата й в урината;
- на лица, които имат трайна семейна предразположеност към диабет, но нямат явни признаци;
- на болни с наличие на глюкоза в урината на фона на бременност, тирео-токсикоза, заболявания на черния дроб, инфекции или нарушения на зрението с неясен характер.
Три дни преди провеждането на теста с глюкоза е необходимо да се отменят лекарствата, които могат да повлияят върху резултатите от анализа - салицилати, орални контрацептиви, кортикостероиди, естрогени, никотинова киселина, аскорбинова киселина /витамин С/.
Не бива тестът да се прави на хора, наскоро подложени на хирургични операции, прекарали инфаркт на миокарда, раждане, както и в случаите, когато нивото на глюкоза на гладно е над 11,1мМ/л.
Захарният диабет е ендокринно-обменно заболяване, което се характеризира с хронично повишение на концентрацията на глюкоза в кръвта и с нарушение на всички видове обмяна на веществата и което е обусловено от абсолютен или относителен недостиг на инсулин.
В настоящия момент около 4-5% от населението на всички страни боледува от диабет.
Захарният диабет е третата, след сърдечносъдовите патологии и злокачествените новообразувания, причина за смъртност, тъй като предизвиква поражение на съдовете на сърцето, мозъка, крайниците, бъбреците, ретината на очите, което пък води до развитие на инфаркт на миокарда, инсулт, гангрена, слепота и т.и.
Говори се за 2 типа захарен диабет: 1- инсулинозависим /ИЗЗД/ и 2 -инсулинонезависим /ИНЗД/.
Инсулинозависимият захарен диабет като правило се развива в детска и младежка възраст.
Основната причина за него е автоимунният процес, обусловен от дефект на имунната система, при който в организма се изработват антитела срещу клетките /островчета на Лангерганс/ на панкреатичната жлеза, опосредстващи разрушаването на клетките.
Причини за ИЗЗД могат също да бъдат тумори на панкреатичната жлеза, остър или хроничен панкреатит, отстраняване на панкреаса.
Автоимунният процес може да се провокира от вирусите на епидемичния паротит, шарката, хепатита, захранването на бебе през първите месеци от живота му с краве мляко.
Съществува и определена наследствена предразположеност към развитието на ИЗЗД. Като правило заболяването се развива бързо, понякога дори внезапно.
Инсулинонезависимият захарен диабет се появява в средна възраст/най-често след 40 години/ и има съвсем други причини.
При ИНЗД клетките на панкреатичната жлеза изработват достатъчно инсулин, понякога дори повишени количества, но на повърхността на клетките е блокиран или намален броят на рецепторите, които осигуряват неговия контакт с клетката за образуване на канали, по които глюкозата постъпва от кръвта. Недостигът на глюкоза в клетките е сигнал за още по-голямо секретиране на инсулин, но това не дава ефект и с времето продуцирането му значително намалява.
ИНЗД най-често се развива у пълни хора, но се среща и при такива с нормална телесна маса /около 15% от всички болни/. Заболяването се развива постепенно и има изразена наследствена предразположеност.
Каквато и да е причината за появата на диабета, следствието е едно: организмът не може в пълна степен да използва глюкозата /захарта/, постъпваща с храната, и да отлага излишъците от нея под формата на гликоген в черния дроб и мускулите.
Неизползваната и неотложената глюкоза в излишни количества циркулира в кръвта /частично се изхвърля с урината/, което влияе неблагоприятно върху всички органи и тъкани. Тъй като постъплението постъплението на глюкоза в клетките е недостатъчно, като източник на енергия организмът започва да използва мазнините.
Като резултат се образуват големи количества ацетон, ацето-оцетна и бета-оксимаслена киселина /кетонови тела/, които са токсични за организма и преди всичко за главния мозък.
Клиничните признаци на захарния диабет са: жажда, учестено пикочоотделяне, сънливост, сърбежи, бодежи в дланите и стъпалата, нарушения на сърдечносъдовата система, трудно зарастващи рани. Всеки от тези симптоми може да бъде изразен с различна степен на яснота.
В развитието на диабета се набелязват няколко стадии: преддиабет, латентен /скрит/ диабет и манифестен /явен/ диабет. Последният може да бъде компенсиран и некомпенсиран /декомпенсиран/. Под компенсация се подразбира не само нормалното или близко до него ниво на глюкоза в кръвта, но и липсата на нарушения в мастната, белтъчната и минералната обмяна. При декомпенсация се отбелязва поява на кетонови тела в кръвта и урината, развитие на кетоацидоза.
Като се вземе предвид фактът, че нерядко диабетът в началния си стадий протича скрито, без ясни клинични прояви, водеща роля за своевременното му откриване принадлежи на лабораторните изследвания. Определението на концентрацията на глюкозата в кръвта е задължително за всички пациенти над 40 години, независимо от заболяването или оплакванията им. Лицата, които страдат от затлъстяване, хипертония и имат наследствено предразположение /роднини, боледуващи от захарен диабет/, жените, родили деца с тегло над 4400 г, спадат към рисковата група и трябва редовно да си правят лабораторни изследвания.
За диагностициране и мониторинг на захарния диабет се използва тест за толерантност към глюкозата за определяне концентрацията на глюкоза и кетонови тела в кръвта и урината и показателите на липидната обмяна. Промените в тези показатели зависят от типа диабет, степента на неговата тежест и компенсация. Освен указаните показатели при задълбочено изследване на болните се изследва и нивото на имунореактивния инсулин /ИРИ/, С-пептида, имунореактивния глюкагон, киселинно-основното състояние, прекисното окисление на липидите /ПОЛ/, съдържанието на млечна, пирогроздова киселина и други.
В зависимост от типа диабет се наблюдават следните изменения:
- при диабет 1 тип /ИЗЗД/ - хипергликемия /като правило над 12-15 мМ /л, глюкозурия, възможна е кетонурия, нивото на ИРИ и С-пептида е занижено, а на гликозилираиия хемоглобин и фруктозамина - повишено, увеличени са титрите на антителата към островните клетки, полиурия.
- При диабет от 2 тип /ИНЗД/ - гликемията на гладно е нееднократно по-висока от 6,2 мМ/л, тестът за толерантност към глюкозата се характеризира с гликемия над 11 мМ/л, глюкозурия /най-често в дневни порции/, нивото на ИРИ и С-пептида е нормално или повишено, съдържанието на гликозилираиия хемоглобин и фруктозамина е повишено, рядко се отбелязва склонност към кетоацидоза, полиурията не е изразена.
В зависимост от тежеста на манифестния диабет се наблюдава:
- при лека степен - хипергликемия на гладно от 6,7 до 7,8 мМ/л, кетоацидозата отсъства;
- при средна тежест - хипергликемията на гладно е от 7,8 go 14 мМ/л, глюкозурия, възможна е кетоацидоза;
- при тежка степен - висока и устойчива хипергликемия на гладно над 14 мМ/л, глюкозурия /до 40-50 г/л/, кетоацидоза.
При болните от захарен диабет се появява: намаляване нивото на албумини в кръвта, повишаване на гама-глобулините, холестерина, бета-протеините. Като резултат от кетонемията се развива метаболитна ацидоза.
Най-честата причина за кетоацидозата е изразената декомпенсация на ИЗЗД или продължително протичане на ИНЗД.
Най-тежките прояви на захарния диабет са диабетните коми.
Освен лабораторен контрол за болните от захарен диабет е необходимо редовно самостоятелно определяне нивото на глюкозата в кръвта за предотвратяване на продължителната хипергликемия. Постоянното поддържане на концентрацията на глюкоза на максимално близко до нормалното ниво до 60-70% намалява риска от развитие на съдови усложнения.
Програма с Тянши за биокорекция на диабет
Нормална концентрация на глюкоза в кръвта /на гладно/:
- при лица в млада възраст - 3,5-5,7 мМ/л /60-110 мг/дл/;
- при лица над 50 години - 4,4-6,2 мМ/л.
Този показател е много лабилен и дори при здрави хора може да надвишава нормата при обилно въглехидратно хранене, след големи физически натоварвания и емоционален стрес.
Затова анализът на глюкозата в кръвта трябва да се прави 10-12 часа след последното приемане на храна, в спокойна обстановка, без преохлаждане през зимата. При резултат над нормата изследването се повтаря.
Устойчивите показатели за концентрацията на глюкоза на гладно при млади хора до 7,0 мМ/л и при лица над 50 години до 7,2 мМ/а свидетелства за нарушение на толерантността към глюкозата.
Нормалното ниво на глюкозата при еднократно определяне не изключва наличието на заболяване. При клинични признаци и подозрения за диабет се прави проба с глюкоза или тест за толерантност към глюкозата. Последният е много ефективен метод за откриване на скрити нарушения на въглехидратната обмяна и се прави в следните случаи:
- на лица с епизодична или постоянна глюкозурия /наличие на глюкоза в урината/ без клинични прояви на захарен диабет и нормално ниво на глюкозата в кръвта;
- на пациенти с клинични признаци на захарен диабет, но с нормално ниво на глюкоза в кръвта и липсата й в урината;
- на лица, които имат трайна семейна предразположеност към диабет, но нямат явни признаци;
- на болни с наличие на глюкоза в урината на фона на бременност, тирео-токсикоза, заболявания на черния дроб, инфекции или нарушения на зрението с неясен характер.
Три дни преди провеждането на теста с глюкоза е необходимо да се отменят лекарствата, които могат да повлияят върху резултатите от анализа - салицилати, орални контрацептиви, кортикостероиди, естрогени, никотинова киселина, аскорбинова киселина /витамин С/.
Не бива тестът да се прави на хора, наскоро подложени на хирургични операции, прекарали инфаркт на миокарда, раждане, както и в случаите, когато нивото на глюкоза на гладно е над 11,1мМ/л.
Захарният диабет е ендокринно-обменно заболяване, което се характеризира с хронично повишение на концентрацията на глюкоза в кръвта и с нарушение на всички видове обмяна на веществата и което е обусловено от абсолютен или относителен недостиг на инсулин.
В настоящия момент около 4-5% от населението на всички страни боледува от диабет.
Захарният диабет е третата, след сърдечносъдовите патологии и злокачествените новообразувания, причина за смъртност, тъй като предизвиква поражение на съдовете на сърцето, мозъка, крайниците, бъбреците, ретината на очите, което пък води до развитие на инфаркт на миокарда, инсулт, гангрена, слепота и т.и.
Говори се за 2 типа захарен диабет: 1- инсулинозависим /ИЗЗД/ и 2 -инсулинонезависим /ИНЗД/.
Инсулинозависимият захарен диабет като правило се развива в детска и младежка възраст.
Основната причина за него е автоимунният процес, обусловен от дефект на имунната система, при който в организма се изработват антитела срещу клетките /островчета на Лангерганс/ на панкреатичната жлеза, опосредстващи разрушаването на клетките.
Причини за ИЗЗД могат също да бъдат тумори на панкреатичната жлеза, остър или хроничен панкреатит, отстраняване на панкреаса.
Автоимунният процес може да се провокира от вирусите на епидемичния паротит, шарката, хепатита, захранването на бебе през първите месеци от живота му с краве мляко.
Съществува и определена наследствена предразположеност към развитието на ИЗЗД. Като правило заболяването се развива бързо, понякога дори внезапно.
Инсулинонезависимият захарен диабет се появява в средна възраст/най-често след 40 години/ и има съвсем други причини.
При ИНЗД клетките на панкреатичната жлеза изработват достатъчно инсулин, понякога дори повишени количества, но на повърхността на клетките е блокиран или намален броят на рецепторите, които осигуряват неговия контакт с клетката за образуване на канали, по които глюкозата постъпва от кръвта. Недостигът на глюкоза в клетките е сигнал за още по-голямо секретиране на инсулин, но това не дава ефект и с времето продуцирането му значително намалява.
ИНЗД най-често се развива у пълни хора, но се среща и при такива с нормална телесна маса /около 15% от всички болни/. Заболяването се развива постепенно и има изразена наследствена предразположеност.
Каквато и да е причината за появата на диабета, следствието е едно: организмът не може в пълна степен да използва глюкозата /захарта/, постъпваща с храната, и да отлага излишъците от нея под формата на гликоген в черния дроб и мускулите.
Неизползваната и неотложената глюкоза в излишни количества циркулира в кръвта /частично се изхвърля с урината/, което влияе неблагоприятно върху всички органи и тъкани. Тъй като постъплението постъплението на глюкоза в клетките е недостатъчно, като източник на енергия организмът започва да използва мазнините.
Като резултат се образуват големи количества ацетон, ацето-оцетна и бета-оксимаслена киселина /кетонови тела/, които са токсични за организма и преди всичко за главния мозък.
Клиничните признаци на захарния диабет са: жажда, учестено пикочоотделяне, сънливост, сърбежи, бодежи в дланите и стъпалата, нарушения на сърдечносъдовата система, трудно зарастващи рани. Всеки от тези симптоми може да бъде изразен с различна степен на яснота.
В развитието на диабета се набелязват няколко стадии: преддиабет, латентен /скрит/ диабет и манифестен /явен/ диабет. Последният може да бъде компенсиран и некомпенсиран /декомпенсиран/. Под компенсация се подразбира не само нормалното или близко до него ниво на глюкоза в кръвта, но и липсата на нарушения в мастната, белтъчната и минералната обмяна. При декомпенсация се отбелязва поява на кетонови тела в кръвта и урината, развитие на кетоацидоза.
Като се вземе предвид фактът, че нерядко диабетът в началния си стадий протича скрито, без ясни клинични прояви, водеща роля за своевременното му откриване принадлежи на лабораторните изследвания. Определението на концентрацията на глюкозата в кръвта е задължително за всички пациенти над 40 години, независимо от заболяването или оплакванията им. Лицата, които страдат от затлъстяване, хипертония и имат наследствено предразположение /роднини, боледуващи от захарен диабет/, жените, родили деца с тегло над 4400 г, спадат към рисковата група и трябва редовно да си правят лабораторни изследвания.
За диагностициране и мониторинг на захарния диабет се използва тест за толерантност към глюкозата за определяне концентрацията на глюкоза и кетонови тела в кръвта и урината и показателите на липидната обмяна. Промените в тези показатели зависят от типа диабет, степента на неговата тежест и компенсация. Освен указаните показатели при задълбочено изследване на болните се изследва и нивото на имунореактивния инсулин /ИРИ/, С-пептида, имунореактивния глюкагон, киселинно-основното състояние, прекисното окисление на липидите /ПОЛ/, съдържанието на млечна, пирогроздова киселина и други.
В зависимост от типа диабет се наблюдават следните изменения:
- при диабет 1 тип /ИЗЗД/ - хипергликемия /като правило над 12-15 мМ /л, глюкозурия, възможна е кетонурия, нивото на ИРИ и С-пептида е занижено, а на гликозилираиия хемоглобин и фруктозамина - повишено, увеличени са титрите на антителата към островните клетки, полиурия.
- При диабет от 2 тип /ИНЗД/ - гликемията на гладно е нееднократно по-висока от 6,2 мМ/л, тестът за толерантност към глюкозата се характеризира с гликемия над 11 мМ/л, глюкозурия /най-често в дневни порции/, нивото на ИРИ и С-пептида е нормално или повишено, съдържанието на гликозилираиия хемоглобин и фруктозамина е повишено, рядко се отбелязва склонност към кетоацидоза, полиурията не е изразена.
В зависимост от тежеста на манифестния диабет се наблюдава:
- при лека степен - хипергликемия на гладно от 6,7 до 7,8 мМ/л, кетоацидозата отсъства;
- при средна тежест - хипергликемията на гладно е от 7,8 go 14 мМ/л, глюкозурия, възможна е кетоацидоза;
- при тежка степен - висока и устойчива хипергликемия на гладно над 14 мМ/л, глюкозурия /до 40-50 г/л/, кетоацидоза.
При болните от захарен диабет се появява: намаляване нивото на албумини в кръвта, повишаване на гама-глобулините, холестерина, бета-протеините. Като резултат от кетонемията се развива метаболитна ацидоза.
Най-честата причина за кетоацидозата е изразената декомпенсация на ИЗЗД или продължително протичане на ИНЗД.
Най-тежките прояви на захарния диабет са диабетните коми.
Освен лабораторен контрол за болните от захарен диабет е необходимо редовно самостоятелно определяне нивото на глюкозата в кръвта за предотвратяване на продължителната хипергликемия. Постоянното поддържане на концентрацията на глюкоза на максимално близко до нормалното ниво до 60-70% намалява риска от развитие на съдови усложнения.
Програма с Тянши за биокорекция на диабет