Имунна Система
Под имунитет се подразбира комплексната реакция на организма, насочена към защитата му от внедряването на генетично чужд материал. Към последния се отнасят бактериите и техните токсини, вирусите, най-простите организми, паразитите, донорските тъкани, включително и кръвта, променените собствени клетки /например раковите/ и др.
При това имунната защита може да протече по различни механизми. Отначало организмът неутрализира чуждата субстанция /антигена/ чрез изработване на специални химически активни молекули, неутрализиращи ефекта от антигените - антитела.
За изработката па антителата отговарят най-важните клетки на имунната система - лимфоцитите. Те се делят на две основни популации, осигуряващи при съвместно функциониране всички форми на имунен отговор: Т/тимусзависими/ и Б /бурсозависими/ лимфоцити. Първите при сенсибилизирането па чужд белтък пряко участват в имунните реакции /разрушават чуждите клетки иа туморните или донорските трансплантирани тъкани/.
Това е клетъчното звено па имунитета. Вторите осъществяват ефективно обезвреждане на чуждите частици па разстояние чрез изработването па специални биологически активни молекули - имуноглобулини. Това е хуморалното ниво и а имунитета.
Говори се за няколко класа имуноглобулини: IgG, IgA, IgM, IgD, IgF. Най-високо е съдържанието на IgG, което представлява около 70% от общото количество па имуноглобулините. На второ място са IgA, чието съдържание стига до 20%. На останалите глобулини сс падат не повече от 10%.
При хуморален имунен отговор защитата на организма протича непосредствспо в кръвта по тертипа на химичните реакции. Антителата, които се образуват в резултат на подобно имунно стимулиране, могат да се запазят цял живот, правейки човека устойчив при повторни контакти - например при варицела, инфекциозен ларотит, рубеола. На този ефект е основана цялата програма за ваксиниране на населението.
Т-лимфоцитите участват в имунните реакции в две посоки: от една страна, помагат па В-лимфоцитите да опознаят чуждия фактор/антиген/ и да ги стимулират при изработването на сложните молекули на антителата, от друга страна, Т-лимфоцититс след аптигенно активиране са способни сами да разтворят или унищожат други субстанции.
Такъв сенсибилизирап Т-лимфоцит разрушава чуждата клетка при пряк контакт, за което е получил името "клетка-убиец" или "клетка-килър".
Защитата на организма се организира не само по линия на предотвратяване на попадането в него на чужди вещества, но и чрез очистване на органите и тъканите от вече попаднали в тях антигени /процес на елиминиране/. Установено е, че вирусите, бактериите и техните токсини, продуктите от разпадането на бактериите се изхвърлят от организма с потта, секретите, изпражненията и други.
Към неспецифичните фактори на защита се отнася и интерферонът - противовирусният белтък, изработван от заразената клетка. Разпространявайки се по междуклетъчната течност и отлагайки се върху мембраните на здравите клетки, той ги предпазва от проникването на вирусни частици.
Тоест имунитетът е защита на организма на много нива. Известно е, че той може да бъде намален вследствие на въздействието на редица неблагоприятни фактори. При изгаряне, преохлаждане, кръвозагуба, гладуване, травми страда целостта на кожните покривки, обемът на циркулиращите антитела, механизмите на извеждане на токсините и другите обезвреждащи фактори. В този случай организмът става по-чувствителен към инфекциите, механизмите за регенериране /зарастване/ се удължават и придобиват хронична насоченост.
Продължителното потискане дейността на имунния апарат рязко повишава шанса за развитие на ракови заболявания, тъй като раковите клетки са мутантни по отношение на организма и в здравото тяло те бързо биват разпознати от Т-лимфоцитите и унищожавани от тях.
Недостатъкът на имунитет десетки пъти надвишава риска от това, че лимфоцитите ще пропуснат раковата клетка и тя ще помогне за прогресиращия и неотвратим растеж на дъщерни ракови клетки. Съществуват редица препарати, съдържащи както синтезирани, така и естествени природни вещества, повишаващи силата на неспецифичния имунитет.
Програма с Тянши засилваща имунитета
При това имунната защита може да протече по различни механизми. Отначало организмът неутрализира чуждата субстанция /антигена/ чрез изработване на специални химически активни молекули, неутрализиращи ефекта от антигените - антитела.
За изработката па антителата отговарят най-важните клетки на имунната система - лимфоцитите. Те се делят на две основни популации, осигуряващи при съвместно функциониране всички форми на имунен отговор: Т/тимусзависими/ и Б /бурсозависими/ лимфоцити. Първите при сенсибилизирането па чужд белтък пряко участват в имунните реакции /разрушават чуждите клетки иа туморните или донорските трансплантирани тъкани/.
Това е клетъчното звено па имунитета. Вторите осъществяват ефективно обезвреждане на чуждите частици па разстояние чрез изработването па специални биологически активни молекули - имуноглобулини. Това е хуморалното ниво и а имунитета.
Говори се за няколко класа имуноглобулини: IgG, IgA, IgM, IgD, IgF. Най-високо е съдържанието на IgG, което представлява около 70% от общото количество па имуноглобулините. На второ място са IgA, чието съдържание стига до 20%. На останалите глобулини сс падат не повече от 10%.
При хуморален имунен отговор защитата на организма протича непосредствспо в кръвта по тертипа на химичните реакции. Антителата, които се образуват в резултат на подобно имунно стимулиране, могат да се запазят цял живот, правейки човека устойчив при повторни контакти - например при варицела, инфекциозен ларотит, рубеола. На този ефект е основана цялата програма за ваксиниране на населението.
Т-лимфоцитите участват в имунните реакции в две посоки: от една страна, помагат па В-лимфоцитите да опознаят чуждия фактор/антиген/ и да ги стимулират при изработването на сложните молекули на антителата, от друга страна, Т-лимфоцититс след аптигенно активиране са способни сами да разтворят или унищожат други субстанции.
Такъв сенсибилизирап Т-лимфоцит разрушава чуждата клетка при пряк контакт, за което е получил името "клетка-убиец" или "клетка-килър".
Защитата на организма се организира не само по линия на предотвратяване на попадането в него на чужди вещества, но и чрез очистване на органите и тъканите от вече попаднали в тях антигени /процес на елиминиране/. Установено е, че вирусите, бактериите и техните токсини, продуктите от разпадането на бактериите се изхвърлят от организма с потта, секретите, изпражненията и други.
Към неспецифичните фактори на защита се отнася и интерферонът - противовирусният белтък, изработван от заразената клетка. Разпространявайки се по междуклетъчната течност и отлагайки се върху мембраните на здравите клетки, той ги предпазва от проникването на вирусни частици.
Тоест имунитетът е защита на организма на много нива. Известно е, че той може да бъде намален вследствие на въздействието на редица неблагоприятни фактори. При изгаряне, преохлаждане, кръвозагуба, гладуване, травми страда целостта на кожните покривки, обемът на циркулиращите антитела, механизмите на извеждане на токсините и другите обезвреждащи фактори. В този случай организмът става по-чувствителен към инфекциите, механизмите за регенериране /зарастване/ се удължават и придобиват хронична насоченост.
Продължителното потискане дейността на имунния апарат рязко повишава шанса за развитие на ракови заболявания, тъй като раковите клетки са мутантни по отношение на организма и в здравото тяло те бързо биват разпознати от Т-лимфоцитите и унищожавани от тях.
Недостатъкът на имунитет десетки пъти надвишава риска от това, че лимфоцитите ще пропуснат раковата клетка и тя ще помогне за прогресиращия и неотвратим растеж на дъщерни ракови клетки. Съществуват редица препарати, съдържащи както синтезирани, така и естествени природни вещества, повишаващи силата на неспецифичния имунитет.
Програма с Тянши засилваща имунитета