Неврити, невралгии, радикулити
Неврити се наричат възпалителните заболявания на периферните нерви. Невритите се проявяват със силни болки по дължината на съответния нерв, слабост и атрофия /намаляване в размерите/ на мускулите, които се активират от възпаления нерв, често се наблюдават изменения в чувствителността на кожата към студ, топлина, болки, докосвания, може да се стигне до нарушаване координацията на движенията.
Най-честите причини за невритите са травми, интоксикации, инфекциозни заболявания, както и нарушена обмяна на веществата /диабет/, недостатъчно кръвоснабдяване на нерва заради нарушена микроциркулация и др.
Клиниката на неврита е тясно свързана с поразеното място. Например невритът на лицевия нерв най-често се появява при възпаление на средното ухо и при преохлаждане и се проявява в асиметрия на лицето. Върху поразената половина окото не се затваря, ъгълчето на устната увисва, болният не може да се озъби, да набръчка чело, да сбърчи вежди, да издуе бузи. Течната храна изтича от устата откъм поразената страна.
При неврит на слуховия нерв /вследствие диабет или атеросклероза/ се появява шум в ухото и прогресиращо недочуване. При травма на лакътната става може да се появи неврит на лакътния или лъчевия нерв. В резултат може да възникнат нарушения в движението на пръстите, дланите, да атрофират мускулите на предрамената област. Изчезва чувствителността на пръстите на ръцете.
Лечението на невритите зависи от причината и е насочено предимно към намаляване на болката и възстановяване функциите на възпаления нерв. Широко се използват гимнастиката и физиопроцедурите.
Профилактиката на невритите се свежда до предотвратяване на травми, преохлаждане и своевременно лечение на заболявания като хайморит, отит, пиелонефрит, остеомиелит и др.
Невралгията е ярко изразен симптом на възпалението на някой нерв. Представлява пристъпообразна остра, пареща или тъпа болка по дължината на нерва.
Причина за това страдание може да бъде както самото възпаление на нерва или нервните сплитове, така и заболявания на гръбнака или патология в тъканите, обкръжаващи нервния ствол /притискане на нерва от тумор или оток вследствие на травма или инфекция/.
Клиниката на невралгията изцяло зависи от точката на поразяване на нерва. При неврит на лицевия нерв например силни болки съпътстват обикновеното отваряне на устата, дъвченето, кашлянето, миенето с хладна вода или вдишването на студена струя въздух.
При невралгия на тилния нерв болките се разнасят от шията към тила и се засилват при всяко движение на главата.
При междуребрена невралгия по дължината на междуребрията се появяват остри "стрелящи" болки, които рязко се засилват при вдишване. И ако причината за заболяването на лицевия нерв най-често е преохлаждане или възпаление на зъбите или венците, то междуребрената и тилната невралгии най-често възникват при болести на гръбначния стълб и по-рядко при преохлаждане.
Лечението на това страдание е комплексно: медикаментозно, възстановително с помощта на биологически активни препарати и физиотерапевтично.
Отчитайки значението на фактора преохлаждане за възникването на невралгиите, профилактиката трябва задължително да включва системно закаляване на организма.
Радикулитите са най-разпространените заболявания на периферната нервна система, при които във възпалителния процес се въвличат снопчетата нервни влакна, излизащи от гръбначния мозък /т.нар. коренчета на гръбначния мозък/.
Най-разпространената причина за радикулита са заболяванията на гръбнака.
При остеохондроза например губят еластичността си междупрешленните дискове, които играят ролята на амортизатори. На местата, където се съединяват телата на прешлените с променените дискове, се отлагат соли, които образуват понякога доста странни форми /остеофити/.
Тези израстъци при физически натоварвания заедно с дисковете се преместват към отворите на гръбначния канал и междупрешленните отвори, притискайки минаващите оттам коренчета на гръбначния мозък. Появяват се много силни болки, движенията рязко се ограничават.
Различните травми на гръбнака, преохлаждането, редица инфекциозни заболявания също са способни да предизвикат радикулити. Най-разпространен е тазово-кръстният радикулит, при който болки от различен характер се локализират в тазово-кръстната област и по дължината на седалищния нерв. Тъй като при движение болката се засилва, страдащите са принудени при ходене да пренасят тежестта на тялото върху здравата страна, което води до изкривяване на гръбнака и пренапрягане на мускулите на гърба.
При шийно-раменен радикулит болката се експонира в тила, рамото, лопатката, засилва се при движения на главата, ръката, при кихане и кашляне. Често се появяват усещания за изтръпване, бодежи, парене в кожата на ръката, губи се чувствителността и се стига дори до атрофия на ръката.
Успехът на лечението зависи от своевременното му започване. Наред с обезболяващите средства широко се прилагат биологически активни препарати, физиотерапевтични процедури, масаж на гръбнака. Оздравяването е възможно при последователно комплексно лечение.
Профилактиката на заболяването е насочена към предотвратяване на нови болкови атаки, разнасяне на остеофитите, симетрично разпределение на мускулните натоварвания.
Програма Тянши за биокорекция
Най-честите причини за невритите са травми, интоксикации, инфекциозни заболявания, както и нарушена обмяна на веществата /диабет/, недостатъчно кръвоснабдяване на нерва заради нарушена микроциркулация и др.
Клиниката на неврита е тясно свързана с поразеното място. Например невритът на лицевия нерв най-често се появява при възпаление на средното ухо и при преохлаждане и се проявява в асиметрия на лицето. Върху поразената половина окото не се затваря, ъгълчето на устната увисва, болният не може да се озъби, да набръчка чело, да сбърчи вежди, да издуе бузи. Течната храна изтича от устата откъм поразената страна.
При неврит на слуховия нерв /вследствие диабет или атеросклероза/ се появява шум в ухото и прогресиращо недочуване. При травма на лакътната става може да се появи неврит на лакътния или лъчевия нерв. В резултат може да възникнат нарушения в движението на пръстите, дланите, да атрофират мускулите на предрамената област. Изчезва чувствителността на пръстите на ръцете.
Лечението на невритите зависи от причината и е насочено предимно към намаляване на болката и възстановяване функциите на възпаления нерв. Широко се използват гимнастиката и физиопроцедурите.
Профилактиката на невритите се свежда до предотвратяване на травми, преохлаждане и своевременно лечение на заболявания като хайморит, отит, пиелонефрит, остеомиелит и др.
Невралгията е ярко изразен симптом на възпалението на някой нерв. Представлява пристъпообразна остра, пареща или тъпа болка по дължината на нерва.
Причина за това страдание може да бъде както самото възпаление на нерва или нервните сплитове, така и заболявания на гръбнака или патология в тъканите, обкръжаващи нервния ствол /притискане на нерва от тумор или оток вследствие на травма или инфекция/.
Клиниката на невралгията изцяло зависи от точката на поразяване на нерва. При неврит на лицевия нерв например силни болки съпътстват обикновеното отваряне на устата, дъвченето, кашлянето, миенето с хладна вода или вдишването на студена струя въздух.
При невралгия на тилния нерв болките се разнасят от шията към тила и се засилват при всяко движение на главата.
При междуребрена невралгия по дължината на междуребрията се появяват остри "стрелящи" болки, които рязко се засилват при вдишване. И ако причината за заболяването на лицевия нерв най-често е преохлаждане или възпаление на зъбите или венците, то междуребрената и тилната невралгии най-често възникват при болести на гръбначния стълб и по-рядко при преохлаждане.
Лечението на това страдание е комплексно: медикаментозно, възстановително с помощта на биологически активни препарати и физиотерапевтично.
Отчитайки значението на фактора преохлаждане за възникването на невралгиите, профилактиката трябва задължително да включва системно закаляване на организма.
Радикулитите са най-разпространените заболявания на периферната нервна система, при които във възпалителния процес се въвличат снопчетата нервни влакна, излизащи от гръбначния мозък /т.нар. коренчета на гръбначния мозък/.
Най-разпространената причина за радикулита са заболяванията на гръбнака.
При остеохондроза например губят еластичността си междупрешленните дискове, които играят ролята на амортизатори. На местата, където се съединяват телата на прешлените с променените дискове, се отлагат соли, които образуват понякога доста странни форми /остеофити/.
Тези израстъци при физически натоварвания заедно с дисковете се преместват към отворите на гръбначния канал и междупрешленните отвори, притискайки минаващите оттам коренчета на гръбначния мозък. Появяват се много силни болки, движенията рязко се ограничават.
Различните травми на гръбнака, преохлаждането, редица инфекциозни заболявания също са способни да предизвикат радикулити. Най-разпространен е тазово-кръстният радикулит, при който болки от различен характер се локализират в тазово-кръстната област и по дължината на седалищния нерв. Тъй като при движение болката се засилва, страдащите са принудени при ходене да пренасят тежестта на тялото върху здравата страна, което води до изкривяване на гръбнака и пренапрягане на мускулите на гърба.
При шийно-раменен радикулит болката се експонира в тила, рамото, лопатката, засилва се при движения на главата, ръката, при кихане и кашляне. Често се появяват усещания за изтръпване, бодежи, парене в кожата на ръката, губи се чувствителността и се стига дори до атрофия на ръката.
Успехът на лечението зависи от своевременното му започване. Наред с обезболяващите средства широко се прилагат биологически активни препарати, физиотерапевтични процедури, масаж на гръбнака. Оздравяването е възможно при последователно комплексно лечение.
Профилактиката на заболяването е насочена към предотвратяване на нови болкови атаки, разнасяне на остеофитите, симетрично разпределение на мускулните натоварвания.
Програма Тянши за биокорекция
