Ревматоиден артрит
Ревматоидният артрит е хронично автоимуино заболяване, свързано с възпаление на съединителиата тъкан /предимно ставната/.
В началния период на заболяването се отбелязва бавно нарастване на измененията в ставите, след това се наблюдават и трофични нарушения, както и поражения на вътрешните органи.
Тази форма на артрит се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. За разлика от остеоартрита ревматоидният артрит поразява хората на възраст от 20 до 50 години, макар че може да се срещне и в други възрасти.
За началото на заболяването са характерни обща умора, особено при събуждане сутрин, неразположение, скованост, болезненост, която се усеща след постепенното появяване на локалните болкови симптоми, подпухване. Понякога симптомите се появяват внезапно.В повечето случаи болестта засяга едновременно няколко стави - особено тези на горните и долните крайници. Като правило се съпровожда от слабост и умора, загуба на апетит и тегло. Често на болните им изстиват или се изпотяват ръцете и краката.
Постепенно може да се загуби подвижността на ставата, да възникнат деформации. Освен симптомите, свързани с изменения в ставите, могат да се наблюдават и други изменения като например подкожни натрупвания възпаление на очите, плеврит и анемия.
При по-сериозни форми на ревматоиден артрит е възможна ерозия на хрущялите и костите, както и възникване на белези по меките тъкани около ставата. Понякога, в тежките случаи, повърхността на ставите е увредена до такава степен, че ставата вече не може да удържа теглото или става неустойчива. В други случаи повърхностите на ставите се срастват по такъв начин, че губят подвижност. Обаче много хора не подозират за болестта и не усещат болките, предизвикани от ревматоидния артрит.
Ревматоидният артрит е типична болест с "полети и падове". Дори при хората, страдащи от тежката форма на това заболяване, настъпват периоди, продължаващи седмици, месеци и дори години, когато болката и сковаността значително намаляват и дори напълно заглъхват.
Понякога на болния му се струва, че болестта го е напуснала завинаги. Но лекарят все пак открива някое свидетелство за това, че тя не е преминала, докато болният смята, че е останала зад гърба му.
За произхода на ревматоидния артрит е известно много, но не всичко. Някои учени предполагат, че веригата от събития, водещи до развитието на заболяването, се провокира от някоя инфекция, макар възбудителят на инфекцията /възможно е да е вирус/ може да е изчезнал към момента на поява на заболяването.
Според друга теория за сметка на намаляване на имунните сили и възникването на алергични реакции реактивността може да се окаже нарушена по такъв начин, че организмът да започне да произвежда антитела, атакуващи собствените му стави и тъкани. Този процес се нарича автоалергия.
Предполага се, че емоционалният стрес също може да подпомогне засилването на заболяването. Неговите симптоми могат да последват след изваждащи от равновесие събития като например смърт в семейството, развод, раздяла, емоционално напрежение или шок. Ако вече имате ревматоиден артрит, то такива събития най-вероятно ще задълбочат болестта ви.
Засега съществуват малко ефективни средства, лекуващи ревматоидния артрит. Но болестта често може да бъде взета под контрол и значително да се намали болката. Лечението включва прием на лекарствени и биологически активни препарати, коригиране на храненето, упражнения, почивка, поддържане на правилна стойка, хвдротерапия, нагревки, слагане на шини, терапия със злато и хирургично лечение.
Трябва да се има предвид, че някои лекарствени препарати /противомаларийни, кортикостероиди/ могат да дадат съществени странични ефекти. Затова трябва да се взимат под лекарско наблюдение.
За временно облекчаване на болките непросредствено в ставите се вкарва /прави се инжекция/ лекарствен препарат - например кортикостероид. Облекчението трае от няколко дни до няколко седмици.
След този род вливания трябва да бъдете особено внимателни и да не напрягате ставите, иначе можете да ускорите разрушаването им.
Програма с Тянши за биокорекция при ревматоиден артрит
В началния период на заболяването се отбелязва бавно нарастване на измененията в ставите, след това се наблюдават и трофични нарушения, както и поражения на вътрешните органи.
Тази форма на артрит се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. За разлика от остеоартрита ревматоидният артрит поразява хората на възраст от 20 до 50 години, макар че може да се срещне и в други възрасти.
За началото на заболяването са характерни обща умора, особено при събуждане сутрин, неразположение, скованост, болезненост, която се усеща след постепенното появяване на локалните болкови симптоми, подпухване. Понякога симптомите се появяват внезапно.В повечето случаи болестта засяга едновременно няколко стави - особено тези на горните и долните крайници. Като правило се съпровожда от слабост и умора, загуба на апетит и тегло. Често на болните им изстиват или се изпотяват ръцете и краката.
Постепенно може да се загуби подвижността на ставата, да възникнат деформации. Освен симптомите, свързани с изменения в ставите, могат да се наблюдават и други изменения като например подкожни натрупвания възпаление на очите, плеврит и анемия.
При по-сериозни форми на ревматоиден артрит е възможна ерозия на хрущялите и костите, както и възникване на белези по меките тъкани около ставата. Понякога, в тежките случаи, повърхността на ставите е увредена до такава степен, че ставата вече не може да удържа теглото или става неустойчива. В други случаи повърхностите на ставите се срастват по такъв начин, че губят подвижност. Обаче много хора не подозират за болестта и не усещат болките, предизвикани от ревматоидния артрит.
Ревматоидният артрит е типична болест с "полети и падове". Дори при хората, страдащи от тежката форма на това заболяване, настъпват периоди, продължаващи седмици, месеци и дори години, когато болката и сковаността значително намаляват и дори напълно заглъхват.
Понякога на болния му се струва, че болестта го е напуснала завинаги. Но лекарят все пак открива някое свидетелство за това, че тя не е преминала, докато болният смята, че е останала зад гърба му.
За произхода на ревматоидния артрит е известно много, но не всичко. Някои учени предполагат, че веригата от събития, водещи до развитието на заболяването, се провокира от някоя инфекция, макар възбудителят на инфекцията /възможно е да е вирус/ може да е изчезнал към момента на поява на заболяването.
Според друга теория за сметка на намаляване на имунните сили и възникването на алергични реакции реактивността може да се окаже нарушена по такъв начин, че организмът да започне да произвежда антитела, атакуващи собствените му стави и тъкани. Този процес се нарича автоалергия.
Предполага се, че емоционалният стрес също може да подпомогне засилването на заболяването. Неговите симптоми могат да последват след изваждащи от равновесие събития като например смърт в семейството, развод, раздяла, емоционално напрежение или шок. Ако вече имате ревматоиден артрит, то такива събития най-вероятно ще задълбочат болестта ви.
Засега съществуват малко ефективни средства, лекуващи ревматоидния артрит. Но болестта често може да бъде взета под контрол и значително да се намали болката. Лечението включва прием на лекарствени и биологически активни препарати, коригиране на храненето, упражнения, почивка, поддържане на правилна стойка, хвдротерапия, нагревки, слагане на шини, терапия със злато и хирургично лечение.
Трябва да се има предвид, че някои лекарствени препарати /противомаларийни, кортикостероиди/ могат да дадат съществени странични ефекти. Затова трябва да се взимат под лекарско наблюдение.
За временно облекчаване на болките непросредствено в ставите се вкарва /прави се инжекция/ лекарствен препарат - например кортикостероид. Облекчението трае от няколко дни до няколко седмици.
След този род вливания трябва да бъдете особено внимателни и да не напрягате ставите, иначе можете да ускорите разрушаването им.
Програма с Тянши за биокорекция при ревматоиден артрит