Хипертонична болест
Като самостоятелно заболяване се развива вследствие нарушения в дейността на съдорегулиращите центрове, което води до по-нататъшни промени в работата на сърцето, бъбреците и централната нервна система.
Основният симптом на това заболяване е повишеното артериално налягане.
Говори се за три стадия на заболяването:
I стадий - без поразяване на органи.Артериалното налягане се колебае от 160/95 до 179/104 мм ж.ст.
II стадий - появяват се изменения в сърцето, функциите на бъбреците и очното дъно.Артериалното налягане е в границите 180/105 - 200/ 114 мм ж.ст.
III стадий - изразено поражение на сърцето /инфаркт на миокарда/, главния мозък /тромбоза на съдовете/, бъбреците /нефроангиосклероза/.Артериалното налягане е много високо 201/115 - 300/129 мм ж.ст.
Към развитието на хипертонична болест предразполагат стресът, пушенето, адинамията, наднорменото тегло, нарушенията във функциите на ендокринната система, болестите на бъбреците, напредналата възраст, наследствеността, излишъкът на сол в храната.
Основно значение за поставяне на диагнозата и определяне характера на нарушенията на работата на отделните органи и системи имат инструменталните методи на изследване /ЕКГ, ехокардиография, офталмоскопия, УЗИ на сърцето и др./, както и показателите на липидната обмяна, определянето нивото на креатинииа, урината, калия и коагулограмата.
Програма с Тянши за биокорекция на хипертония
Основният симптом на това заболяване е повишеното артериално налягане.
Говори се за три стадия на заболяването:
I стадий - без поразяване на органи.Артериалното налягане се колебае от 160/95 до 179/104 мм ж.ст.
II стадий - появяват се изменения в сърцето, функциите на бъбреците и очното дъно.Артериалното налягане е в границите 180/105 - 200/ 114 мм ж.ст.
III стадий - изразено поражение на сърцето /инфаркт на миокарда/, главния мозък /тромбоза на съдовете/, бъбреците /нефроангиосклероза/.Артериалното налягане е много високо 201/115 - 300/129 мм ж.ст.
Към развитието на хипертонична болест предразполагат стресът, пушенето, адинамията, наднорменото тегло, нарушенията във функциите на ендокринната система, болестите на бъбреците, напредналата възраст, наследствеността, излишъкът на сол в храната.
Основно значение за поставяне на диагнозата и определяне характера на нарушенията на работата на отделните органи и системи имат инструменталните методи на изследване /ЕКГ, ехокардиография, офталмоскопия, УЗИ на сърцето и др./, както и показателите на липидната обмяна, определянето нивото на креатинииа, урината, калия и коагулограмата.
Програма с Тянши за биокорекция на хипертония