Исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда
Под наименованието исхемична болест на сърцето /ИБС/ е обединена група от заболявания, причината за които е намаляване или пълно прекратяване на кръвоснабдяването на сърдечния мускул.
В резултат на това възниква кислороден глад на отделни участъци на миокарда /исхемия/.
Най-често исхемичната болест на сърцето се усложнява от стенокардия и инфаркт на миокарда и представлява следствие от атеросклероза на коронарните съдове.
Към факторите, които предразполагат към исхемична болест на сърцето и дават тласък на развитието й, се отнасят: прекаленото потребление на мазна и богата на въглехидрати храна и повишаване на нивото на липидите в кръвта, слабоподвижният начин на живот, стресът, пушенето, алкохолизмът, артериалната хипертония, нарушената обмяна на електролити, хипотиреозата, наследственото предразположение, захарният диабет.
Мъжете боледуват от ИБС доста по-често от жените.
Стенокардията е заболяване, което се характеризира с пристъпообразни болки с различна интензивност и продължителност в сърдечната област.
Говори се за няколко клинични форми на това заболяване: стенокардия от напрежение(възникнала за пръв път, стабилна, прогресираща) и спонтанна стенокардия.
Факторите, които помагат за възникването на стенокардия, са същите,както при другите форми на исхемична болест на сърцето.
В основата на стенокардията е атеросклерозата на коронарните съдове.Пристъпите се провокират от емоционално и физическо напрежение.
Сред различните методи за изследване на стенокардията /показателите на липидната обмяна, активността на АсАТ и АлАТ, креатинкиназата, лактатдехидрогеназата и техните изоферменти, коагулограмата, глюкозата и кръвните електролити/ следва особено да отбележим диагностичното значение на новите маркери за увреждане на миокарда - тропонин-1 и тропонин -Т. Това са високоспецифични миокардни белтъци, установяването на коитх) може да се използва за по-късна диагностика на инфаркта на миокарда, за прогнозиране на нестабилна стенокардия, за откриване на минимални увреждания на миокарда /микроинфаркт/ и сформирането сред болните от ИБС на групи с повишен риск.
Инфарктът на миокарда е заболяване, при което се наблюдава некроза на отделни участъци на сърдечния мускул на почвата на исхемия, възникнала като резултат от остра недостатъчност на коронарното движение на кръвта.
Говори се за няколко форми на инфаркт на миокарда, които се различават една от друга по локализирането и обширността на поразяване /трансмурален, голямоогнищен, дребноогнищен, субендокардиален и др./.
Клинично голямоогнищният инфаркт на миокарда се проявява с остра и продължителна болка /над 30-60 мин/ в сърдечната област /гръдния кош/, разпространяваща се под лопатката и в лявата ръка, с повишение на температурата и други симптоми.
Известни са и безболкови форми на инфаркт на миокарда /астматична, гастралгична и др./. В хода на инфаркта се различават 3 периода: остър /до 7-10 дни/, подостър /4-8 седмици/ и период на заздравяване /от 2-4 месеца и повече/.
В основата на диагностицирането на инфаркта на миокарда лежат ЕКГ-изследванията и лабораторните анализи за определяне активността на ферментите/АсАТ, АлАТ, лактатцехидрогеназите, креатинофосфокиназите и техните изоферменти/, чието ниво в кръвта съществено нараства в резултат на излизането на некроза и миоглобин от огнището.
Програма с Тянши за биокорекция при исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда
В резултат на това възниква кислороден глад на отделни участъци на миокарда /исхемия/.
Най-често исхемичната болест на сърцето се усложнява от стенокардия и инфаркт на миокарда и представлява следствие от атеросклероза на коронарните съдове.
Към факторите, които предразполагат към исхемична болест на сърцето и дават тласък на развитието й, се отнасят: прекаленото потребление на мазна и богата на въглехидрати храна и повишаване на нивото на липидите в кръвта, слабоподвижният начин на живот, стресът, пушенето, алкохолизмът, артериалната хипертония, нарушената обмяна на електролити, хипотиреозата, наследственото предразположение, захарният диабет.
Мъжете боледуват от ИБС доста по-често от жените.
Стенокардията е заболяване, което се характеризира с пристъпообразни болки с различна интензивност и продължителност в сърдечната област.
Говори се за няколко клинични форми на това заболяване: стенокардия от напрежение(възникнала за пръв път, стабилна, прогресираща) и спонтанна стенокардия.
Факторите, които помагат за възникването на стенокардия, са същите,както при другите форми на исхемична болест на сърцето.
В основата на стенокардията е атеросклерозата на коронарните съдове.Пристъпите се провокират от емоционално и физическо напрежение.
Сред различните методи за изследване на стенокардията /показателите на липидната обмяна, активността на АсАТ и АлАТ, креатинкиназата, лактатдехидрогеназата и техните изоферменти, коагулограмата, глюкозата и кръвните електролити/ следва особено да отбележим диагностичното значение на новите маркери за увреждане на миокарда - тропонин-1 и тропонин -Т. Това са високоспецифични миокардни белтъци, установяването на коитх) може да се използва за по-късна диагностика на инфаркта на миокарда, за прогнозиране на нестабилна стенокардия, за откриване на минимални увреждания на миокарда /микроинфаркт/ и сформирането сред болните от ИБС на групи с повишен риск.
Инфарктът на миокарда е заболяване, при което се наблюдава некроза на отделни участъци на сърдечния мускул на почвата на исхемия, възникнала като резултат от остра недостатъчност на коронарното движение на кръвта.
Говори се за няколко форми на инфаркт на миокарда, които се различават една от друга по локализирането и обширността на поразяване /трансмурален, голямоогнищен, дребноогнищен, субендокардиален и др./.
Клинично голямоогнищният инфаркт на миокарда се проявява с остра и продължителна болка /над 30-60 мин/ в сърдечната област /гръдния кош/, разпространяваща се под лопатката и в лявата ръка, с повишение на температурата и други симптоми.
Известни са и безболкови форми на инфаркт на миокарда /астматична, гастралгична и др./. В хода на инфаркта се различават 3 периода: остър /до 7-10 дни/, подостър /4-8 седмици/ и период на заздравяване /от 2-4 месеца и повече/.
В основата на диагностицирането на инфаркта на миокарда лежат ЕКГ-изследванията и лабораторните анализи за определяне активността на ферментите/АсАТ, АлАТ, лактатцехидрогеназите, креатинофосфокиназите и техните изоферменти/, чието ниво в кръвта съществено нараства в резултат на излизането на некроза и миоглобин от огнището.
Програма с Тянши за биокорекция при исхемична болест на сърцето, стенокардия, инфаркт на миокарда