Стрес, невроциркулаторна дистония
В медицината за стрес се говори в случаите, когато събитията от човешкия живот потискат способността му да се справи със ситуацията. Стресово събитие може да бъде нещо много хубаво /повишение в службата, нова работа, преместване в ново жилище, сватба/ или лошо /загубване на работа, загуба на любим човек, развод, заплаха за финансовото положение или здравето/, но във всеки случай може да възникне психична реакция, която да извади човек от равновесие.
Всеки от нас през живота си понякога се сблъсква с такова психическо предизвикателство. В подобни случаи ние понякога действаме с уверена невъзмутимост, а понякога губим решителността си.
Нашата реакция на стреса съответства не толкова на грандиозността на събитието, колкото на това как ние самите го възприемаме: така например бебето плаче, ако е загубило любимата си играчка. Подрастващият може да побеснее, ако не му хареса как са го подстригали и в същото време външно спокойно може да приеме смъртта на любим човек.
Типичните реакции при стрес са безпокойство, депресия, бягство /включително и затваряне в себе си, пиянство, извънбрачни връзки/, гняв и страх.
При стрес ние ставаме неспокойни, раздразнителни, уморени, намираме се в постоянно напрежение. Все ни се иска да спим или не можем да спим изобщо. Или пък започваме да ядем като бесни и напълняваме или обратното - губим интерес към храната и отслабваме.
Можем да развием дори соматични симптоми като например главоболие, болки в ставите и мускулите, влошаване на зрението, обриви по кожата, гастрит, язва или други разстройства на храносмилателната система.
Какъвто и да е стресът - добър или лош, емоционален или физически /или и едното и другото едновременно/, неговото въздействие върху организма има общи черти. От стреса особено страда имунната система. В стресово състояние хората най-често се оказват жертви на инфекции, тъй като продукцията на имунните клетки забележимо пада.
Макар да не сте в състояние да промените стресовото събитие /а ако е хубаво, и да не искате да го променяте/, можете да му противостоите с правилно хранене и подкрепата на биологически активните добавки. Ролята на витамините, минералите и другите хранителни компоненти в дадения случай се състои в укрепването на имунната система и допълването на обусловените от стреса дефицити.
Правилно съставеното меню подпомага устойчивостта към стреса. В стресови условия потребността на организма от пълноценни белтъчини нараства от обичайните 0,5 г на 454 г безмастно тегло до 0,6 г. Тази потребност се увеличава защото при стрес организмът използва аминокиселини/строителните блокчета на белтъчините/ за изработване на голямо количество "хормони на стреса".
Изчислено е, че 28,35 г постно месо, риба, птици, миди или раци дават 7 г белтъчини, а прясното мляко - около 1 г белтъчини, яйченият белтък - около 6 г белтъчини. По такъв начин 60 г от необходимите ви белтъчини може да получите от 240 г постно месо, 10 яйчени белтъка или от комбинирането на изброените продукти.
При стрес 35% от калориите в менюто ви трябва да дойдат от висококачествени белтъчини /отговарящи на изброените по-нагоре минимални нужди/, още 35% - от плодове и зеленчуци с ниско съдържание на скорбяла и 30% - от мазнини /20% от моно- и полиненаситени масла и 10% от животински мазнини/.
В стресови условия рязко нараства потребността от витамин С/аскорбинова киселина/.
Витамините от група В могат да облекчат такива стресови симптоми като депресия, разсеяност, изтръпване и бодежи.
Захарта и скорбялоподобните вещества подпомагат намаляването на витамините С и В в организма. Прекратете или рязко намалете потреблението на такива вещества, особено в стресови ситуации.
Невроциркулаторната дистония /НЦД/ е заболяване с различна етиология, предимно с неврогенна природа, развиващо се вследствие нарушения в адаптирането след прекарано заболяване, психична травма, преумора, отрицателно влияние на външните фактори - интоксикация с промишлени отрови, въздействие на йонизиращо лъчение, вибрации, наличие в организма на болния на огнища на хронична инфекция.
В резултат от действието на тези фактори се появява дисфункция на хипоталамо-хипофизната система, която води до нарушаване адаптирането на организма към промените на околната среда.
Важна предпоставка за възникването на патологията е вродената предразположеност към дисфункция на вегетативната нервна система, възрастовото пренастройване в пубертета или в климактериума.
Тези нарушения се появяват преди всичко при промяна на времето /атмосферното налягане, влажността на въздуха и др./.
НЦД може да бъде съпроводена с дисфункция на една или няколко системи в организма както и с функционални нарушения на вегетативната регулация от страна на кората на главния мозък, подкорните структури на ретикуларната формация и др.
Клинично НЦД се проявява във вид на кардиалгия, нарушения в ритъма на сърцето, макро- и микроциркулацията и други и се дели на 4 клинични типа: кардиален, хипертензивен, хипотензивен и смесен.
Значителна роля в развитието на НЦД особено в детската и юношеската възраст играят нарушенията в храненето, прекараните инфекции и особено хроничните инфекции на носоглътката.
Под въздействието на етологичните фактори се наблюдава дезинтегриране на неврохормонално-метаболитното регулиране на ниво кора на главния мозък, лимбичната зона и хипоталамуса, което от своя страна води до дисфункция на вегетативната нервна система, функционални нарушения на еднократните жлези и системата за микроциркулация.
Преди всичко тези болни развиват астеничен синдром. Той се проявява във влошаване на физическото състояние /слабост или умора от сутринта или постепенно нарастваща към средата на деня, нарушения в координацията и точността на движенията и др./, понижаване на настроението, намаляване на паметта и волевите качества, неспособност да се концентрира вниманието, нарушения в съня. В легнало положение обаче пациентите се чувстват много по-добре.
За болните с НЦД са характерни високо ниво на нервно-психична неустойчивост и затруднения при социалнопсихологическата адаптация, често се отбелязва главоболие, раздразнителност, намаляване на трудоспособността, тревожност, мнителност, несигурност в постъпките, негативна оценка на служебните и битовите перспективи, което може да се комбинира с повишено самомнение и егоцентризъм.
Какво предлага Тянши при стрес
Всеки от нас през живота си понякога се сблъсква с такова психическо предизвикателство. В подобни случаи ние понякога действаме с уверена невъзмутимост, а понякога губим решителността си.
Нашата реакция на стреса съответства не толкова на грандиозността на събитието, колкото на това как ние самите го възприемаме: така например бебето плаче, ако е загубило любимата си играчка. Подрастващият може да побеснее, ако не му хареса как са го подстригали и в същото време външно спокойно може да приеме смъртта на любим човек.
Типичните реакции при стрес са безпокойство, депресия, бягство /включително и затваряне в себе си, пиянство, извънбрачни връзки/, гняв и страх.
При стрес ние ставаме неспокойни, раздразнителни, уморени, намираме се в постоянно напрежение. Все ни се иска да спим или не можем да спим изобщо. Или пък започваме да ядем като бесни и напълняваме или обратното - губим интерес към храната и отслабваме.
Можем да развием дори соматични симптоми като например главоболие, болки в ставите и мускулите, влошаване на зрението, обриви по кожата, гастрит, язва или други разстройства на храносмилателната система.
Какъвто и да е стресът - добър или лош, емоционален или физически /или и едното и другото едновременно/, неговото въздействие върху организма има общи черти. От стреса особено страда имунната система. В стресово състояние хората най-често се оказват жертви на инфекции, тъй като продукцията на имунните клетки забележимо пада.
Макар да не сте в състояние да промените стресовото събитие /а ако е хубаво, и да не искате да го променяте/, можете да му противостоите с правилно хранене и подкрепата на биологически активните добавки. Ролята на витамините, минералите и другите хранителни компоненти в дадения случай се състои в укрепването на имунната система и допълването на обусловените от стреса дефицити.
Правилно съставеното меню подпомага устойчивостта към стреса. В стресови условия потребността на организма от пълноценни белтъчини нараства от обичайните 0,5 г на 454 г безмастно тегло до 0,6 г. Тази потребност се увеличава защото при стрес организмът използва аминокиселини/строителните блокчета на белтъчините/ за изработване на голямо количество "хормони на стреса".
Изчислено е, че 28,35 г постно месо, риба, птици, миди или раци дават 7 г белтъчини, а прясното мляко - около 1 г белтъчини, яйченият белтък - около 6 г белтъчини. По такъв начин 60 г от необходимите ви белтъчини може да получите от 240 г постно месо, 10 яйчени белтъка или от комбинирането на изброените продукти.
При стрес 35% от калориите в менюто ви трябва да дойдат от висококачествени белтъчини /отговарящи на изброените по-нагоре минимални нужди/, още 35% - от плодове и зеленчуци с ниско съдържание на скорбяла и 30% - от мазнини /20% от моно- и полиненаситени масла и 10% от животински мазнини/.
В стресови условия рязко нараства потребността от витамин С/аскорбинова киселина/.
Витамините от група В могат да облекчат такива стресови симптоми като депресия, разсеяност, изтръпване и бодежи.
Захарта и скорбялоподобните вещества подпомагат намаляването на витамините С и В в организма. Прекратете или рязко намалете потреблението на такива вещества, особено в стресови ситуации.
Невроциркулаторната дистония /НЦД/ е заболяване с различна етиология, предимно с неврогенна природа, развиващо се вследствие нарушения в адаптирането след прекарано заболяване, психична травма, преумора, отрицателно влияние на външните фактори - интоксикация с промишлени отрови, въздействие на йонизиращо лъчение, вибрации, наличие в организма на болния на огнища на хронична инфекция.
В резултат от действието на тези фактори се появява дисфункция на хипоталамо-хипофизната система, която води до нарушаване адаптирането на организма към промените на околната среда.
Важна предпоставка за възникването на патологията е вродената предразположеност към дисфункция на вегетативната нервна система, възрастовото пренастройване в пубертета или в климактериума.
Тези нарушения се появяват преди всичко при промяна на времето /атмосферното налягане, влажността на въздуха и др./.
НЦД може да бъде съпроводена с дисфункция на една или няколко системи в организма както и с функционални нарушения на вегетативната регулация от страна на кората на главния мозък, подкорните структури на ретикуларната формация и др.
Клинично НЦД се проявява във вид на кардиалгия, нарушения в ритъма на сърцето, макро- и микроциркулацията и други и се дели на 4 клинични типа: кардиален, хипертензивен, хипотензивен и смесен.
Значителна роля в развитието на НЦД особено в детската и юношеската възраст играят нарушенията в храненето, прекараните инфекции и особено хроничните инфекции на носоглътката.
Под въздействието на етологичните фактори се наблюдава дезинтегриране на неврохормонално-метаболитното регулиране на ниво кора на главния мозък, лимбичната зона и хипоталамуса, което от своя страна води до дисфункция на вегетативната нервна система, функционални нарушения на еднократните жлези и системата за микроциркулация.
Преди всичко тези болни развиват астеничен синдром. Той се проявява във влошаване на физическото състояние /слабост или умора от сутринта или постепенно нарастваща към средата на деня, нарушения в координацията и точността на движенията и др./, понижаване на настроението, намаляване на паметта и волевите качества, неспособност да се концентрира вниманието, нарушения в съня. В легнало положение обаче пациентите се чувстват много по-добре.
За болните с НЦД са характерни високо ниво на нервно-психична неустойчивост и затруднения при социалнопсихологическата адаптация, често се отбелязва главоболие, раздразнителност, намаляване на трудоспособността, тревожност, мнителност, несигурност в постъпките, негативна оценка на служебните и битовите перспективи, което може да се комбинира с повишено самомнение и егоцентризъм.
Какво предлага Тянши при стрес